Крепост Урвич

В Лозенската планина, на километър от село Кокаляне, са разположени останките от средновековната крепост Урвич. Тя се извисява над пътя, свързващ София със Самоков, а наблизо се намира и Кокалянският манастир. Пълната история на това укрепление не е напълно ясна. Смята се, че е изградена през XIII век с цел да охранява прохода към София, която по онова време се е наричала Сердика. Урвич била почти непристъпна твърдина, заобиколена от три посоки от бурните води на река Искър. В наши дни са запазени фрагменти от основите, останки от една бойна кула и от крепостната църква "Св. Илия". Крепостната стена е заграждала трапецовидна площ с дължина 350 метра и ширина до 150 метра. На най-уязвимите места са били издигнати бойни кули. Една от тях е запазена до сега на височина от 7-8 метра, а дебелината на стените и е 1,20 метра. Най-често Урвич се споменава във връзка с последните битки на цар Иван Шишман (1371-1395 г.) срещу османските нашественици. След като превзели Ихтиман и Самоков, османците потеглили към София, но първо трябвало да овладяят Урвич. Според местна легенда в строежа на крепостта участвали хора от всички околни села. След няколко неуспешни атаки, османците решили да използват хитрина вместо сила. Знали, че защитниците през нощта излизат от таен изход за прясна вода от реката, и се опитали да открият тайната врата. Пашата, който командвал войската, хванал една овчарка от близкото село и заплашил, че ще убие бебето и, ако не разкрие къде е скритата врата. Жената, която се била клела никога да не издаде тайната, за да спаси детето си, я разкрила, а в своята мъка се проклела. Според преданието, предателството било наказано и овчарката се превърнала в камък. Така нападателите изненадали българските войни, превзели крепостта и я разрушили до основи. Няма сведения Урвич да е съществувала след падането на България под османска власт. Днес до нея се стига по утъпкана пътека, започваща от главния път за Самоков.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви